Открих човек, който заповядва по същия начин. Открих един, който говори чужди езици, точно тези, които трябва, точно както трябва. Намерих един заклет работохолик. Намерих един с очарователна усмивка. Има един висок и един много красив. Един живее на точното място. Един пътува много. Най-странното е, че има един със същия глас. Един казва това, което искам. Един се самоопредели като мъж. Всички пият уиски. Някои са успели, други са реализирани. Има един, който не допуска правописни грешки.

 

Искам все повече, все по-рядко предлагам нещо в замяна. Не обяснявам и не се усмихвам. Не разказвам историята си. Не изслушвам. Не се тревожа и нямам угризения. Не подлагам на съмнение и не се доверявам. Не готвя. Не пиша и не изрязвам букви от списания. Мачкам всяко чувство, после го тъпча в дупка. Дупките са все по-малки. Става все по-лесно. Казвам довиждане и забравям. Будя се към три след полунощ и стоя под климатик с надеждата, че ще замръзна. Понякога замръзвам. Не плача. Не се смея. Не чета.

 

Осъзнавам, че ми се повръща. От толкова много прекрасни хора.

 

Нито един от тях не си Ти.

Знам.
Б.