Чаша кафе, чинийка с бисквити, бурканче със сладко, купичка с мед, бял хляб на филийки, бучици захар, парче шоколад, бонбониера сърце.
Мъжка риза, усмивка широка до Бога, черна рошава дълга коса, до прозореца седнала, пуши и гледа как се буди ухилен светът.
От думите ми става хубаво кафе, не истинско - такова в чаша. От думите ми няма да ти стане топло, те няма да ти кажат как да си щастлив. Не ти се моля за внимание - мисли за мен като за поредното кафе, колкото мислиш за него. Мислиш ли?
От всяко мое дело става хубава бисквита, не истинска - такава в чинийка. От моето сторено няма да се заситиш, то няма да те просветли. Не ти се моля за разбиране - разбирай ме, колкото поредната бисквита от пакетчето. Разбираш ли?
От усмивката ми става хубав конфитюр, не истински - такъв в бурканче. От нея няма да ти стане бодро, тя няма да е с теб завинаги. Не ти се моля за обожание - обожавай ме, колкото лъжичка сладко. Обожаваш ли?
От ласките ми става хубав пчелен мед, не истински - такъв от кошер. От ласките ми няма да оздравееш, те няма да ти кажат как да побеждаваш. Не ти се моля за съпричастност - бъди съпричастен,колкото към рояк пчели в акация. Съпричастен ли си?
От сърцето ми става хубав бял хляб, не истински - такъв на филийки. Сърцето ми няма да побере цялата ти история, то няма да стане храм за мечтите ти. Не ти се моля за обещания - обещай ми, колкото обещаваш на хлебаря в пекарната. Обещаваш ли?
От сълзите ми става хубава захар, не истинска - такава на бучици. От сълзите ми няма да станеш по-силен, те няма да утолят жаждата ти. Не ти се моля за вярност - бъди ми верен, колкото верен си на всяка бучка захар преди да я разтопиш в чая си. Верен ли си?
От нежността ми става хубав шоколад, не истински - такъв на блокче. От нея няма да изпиташ всички удоволствия, тя няма как да стане техен заместител. Не ти се моля за пълно отдаване - отдай ми се толкова, колкото се отдаваш на парче шоколад, преди да го глътнеш. Отдаваш ли се?
От една нощ с мен става хубава бонбониера, не истинска - такава с форма на сърце. От тази нощ не става вечен спомен, тя няма как да бъде снимка от семейния албум. Не ти се моля за признание - признай ме толкова, колкото признаваш изяществото на малка бонбониера. Признаваш ли?
Чаша кафе, чинийка с бисквити, бурканче със сладко, купичка с мед, бял хляб на филийки, бучици захар, парче шоколад, бонбониера сърце.
Мъжка риза, усмивка широка до Бога, черна рошава дълга коса, до прозореца седнала, пуши и гледа как си тръгваш и махаш с ръка...
