Пак пише...
 
Тя все още е такава, каквато ти я остави. Стои в онзи двор с празни ръце и поглед забит в крушите. Крушите вече раждат, тогава бяха измислица, сега варим сладко... Странно нещо, те знаят всичко, тя замръкна, те взеха, че...

 Не желая да редактирам живота ти, не съм редактор.
Не желая да ти показвам посоки, не съм стрелочник.
Имам едно елементарно желание, позволи ми да те сготвя.

 Минавам през ежедневието ти, като дим от цигара, издишан на около километър, покрай белия ти шкаф, покрай жълтите ти стени, които може и да не са жълти. Пропивам в дрехите ти, усуквам се около врата ти, облизвам ухото ти и изчезвам, кат...

 Упътване:
Казаното, важи за всички. Особено за смелите.