Отново ще е Коледа, момчето ми. Ела, да си представим, че сме у дома. Да си представим, че закичваме елхата, ще си представя сладки, че пека, а ти си представи, че ги опитваш. Да си представим, че не сме сами, да си представим даже и че се обичаме, да си представим, че не ни боли и да забравим …

Ела, аз искам да сме от реклама. Аз искам даже крушките у нас да светят толкова прекрасно жълто, аз искам да ми замирише на супа от пакетче и призрак на кафе да ме подгони. Аз искам шоколадови бонбони и фигурки от марципан, аз искам купища конфети и километри празничен гирлянд…

Ела, аз искам да съм Коледа в сърцето ти. Аз искам да съм твоята празнична витрина, аз искам да съм стъпките в снега, които ти броиш от предната година… Ела, да те обичам и да ме обичаш. Ела, докато има дъх на бор, ела, докато светят градските площади, ела, докато снегът е бял и скрива истината даже.

Отново ще е Коледа, момчето ми. Пуловерът ми даже го издава. Ела да видиш свещите в лицето ми, които светят, за да… теб да сгряват.

Момчето ми, ти пак на сняг ухаеш или така наричам мириса на въглищата изгорели, момчето ми, от колко Коледи аз се опитвам у дома да те примамя. Ти вечно бързаш, вечно заминаваш, преди да стигнеш вече подминаваш…

Момчето ми – ще бъда Коледа! Без сладки мандарини, без погача, без свещи, без витрини, ще бъда просто Коледа и с теб ще крача. Щом нямаш време, за да се огледаш, за да ти стане топло на очите, щом нямаш сили, за да се обърнеш и да направиш нещо за мечтите…

Отново ще е Коледа, момчето ми. Снегът ще сипе спомени забравени, елхите ще блестят, звезди ще падат и свещи ще горят, за да напомнят, че сме все пак праведни… С теб пак ще тръгнем – както винаги, защото Коледа не се предава, а коледното настроение уви и днес не се продава… Отново ще е Коледа в сърцето ми, не помня да сме били у дома, но Коледа е най-красива преди съмване в мига щом хлопне пътната врата…