Прасето е всеядно животно. Някога много отдавна от кожата му са се правили щитове, а от костите – оръжия. Какво би бил този Свят, без война, секс и храна? По-късно от прасето се правят предимно ястия. Има религии, които забраняват консумацията на този вид месо. Причините не са докрай изяснени. В свинските котлети се съдържа 65% вода. Погледнати отблизо те са красиви, особено, ако са изцепени добре, ако са пресни и годините на прасето не са съвсем близки до моите. Тогава говорим за красиви котлети. Как да разпознавате добро от лошо месо си е ваша работа..., аз просто знам. Котлетите изискват внимание, това не е врат, няма гаранция, че след приготвяне ще са ядливи. Често срещано явление са пържолки от котлет, огънати като лодки, сухи и с технически възможности на плосък ластик.  Тогава вече не говорим за красиво, нито за вкусно, а просто си говорим...

 

Прегръщате парчето месо и го слагате да легне върху дъска с ребрата нагоре. Ножът за обезкостяване е малък, но зловещо остър, поне така трябва да бъде. Направете разрез в началото на повърхността на ребрата, не дълбайте, не са чак толкова огромни. Дръжте здраво месото. После леко повдигате ребрата и режете под тях, възможно най-близо и фино. Ножът би следвало да се плъзга, ако подкрепите митовете за неговата зловещост със заточване преди манипулацията. Освободете ребрата, дишайте, освободете и рибицата, ако има такава, тя е чудновато прикачена за гръбнака. Гръбнакът си тръгва посредством орязване около прешлените. Ето, така или пък по някакъв друг начин, се сдобивате с обезкостени котлети. Парчето месо, което ви остава нарежете на филийки с дебелина около един пръст, не е задължително да мерите със собствен пръст, може да помолите за помощ. Да, има слой от една такава странно стегната мазнина, може да я премахнете изцяло, а може и да не. Толкова дълго ще се занимавате с котлетите, че...

Нарежете всяка филийка на жулиени с дебелина..., който мери филийките, да дойде да измери и жулиените. След това, аз лично гледам със задоволство на свършеното. Ако, трябва да кажа, коя част от прасето е с най-хубав цвят, това са котлетите. Розови и не съвсем, а понякога и лъскави с леко хамелеонови отблясъци в ядките..., бих казала с фъстъчен цвят или нещо като пепел от рози, но не съвсем, защото, къде ще да е виждало рози едно прасе...

Казват, че свинско може да се приготвя, като към него се добавя единствено сол и то в края на готвенето... Мнозина се прехласват и по натуралния шоколад, но знаете ли..., когато какаото в него надвиши 80% и няма никаква добавена захар..., тогава...  Имало хора всякакви, даже и такива, които консумират супа, аз не съм от тях. Имам виждане за готвенето, което може би е в състояние да изправи или премахне косата на не един готвач, но от друга страна... в сърцето си имам колекция от очи, които ме обожават, заради същото „виждане”. Скромността ме прави цяла!

 

Сложете лентичките от котлети в една голяма и дълбока купа. Забравих да ви кажа, но количествата не са силната ми страна..., за ваше успокоение, докато пиша това, на ум готвя около 8 бр котлети. Посолете. Поръсете черен пипер, ако може да е скоро смлян... Поръсете ким, риган, мащерка, чубрица, салвия или каквото ви душа иска..., прасето отдавна не се интересува от аромати. Съвсем по-важно е да го правите с лекота и щипка канела, от мен да знаете: със свито сърце не се готви.

Потопете всичко това в няколко супени лъжици зехтин, няколко соев сос, сложете поне една, но голяма лъжица водка за „Бог да прости”, една лъжица кисело мляко, една лъжица горчица и не заспивайте. Измийте ръцете си с ледена вода и сапун, може два пъти, изполейте обилно, така, че да разберете как ще се чувствате след години, когато ви натисне артрит. Трябваше да сте свалили всички бижута още в началото, ако не сте и сега не е късно. Готвенето е като сексът, трябва да е чисто, свежо и безопасно, затова... без пръстени и огромни маникюри. Ама, вие сте мъж?!? Съвсем сериозно: без пръстени и маникюр!

Бъркате с две ръце в купата и омесвате месото с подправките. Месите добре, докато леко присвивате очи. Усещането е приятно. Трябва да е студено и лепкаво. Точно тогава ви обзема чувството, че не е възможно да се провалите. Това е любов. Избирате цвета на салфетките, докато рибата е още в морето... Съдба. Бъдете уверени и се раздавайте, никой няма застраховка „Любов”, по тази линия, не един котлет се е озовал на дъното на ада, но какво от това? Дори Дяволът вечеря.

Оставете омесеното да си почине.

Загрейте мазнина  в дълбок тиган, имате такъв. Отделете най-хубавата скилидка чесън, не я белете, само я почистете, запържете, а после я изхвърлете. Така се прави с тези, които придават аромат. Изсипете месото и бъркайте. Дори да гори, да пука и пуши, каквото ще да става. Запържете го, после нищо няма да е същото. Точно в този момент аз лично изпадам в паника. Слагам доматено пюре, слагам малко вода, слагам малко вино, слагам дафинов лист, слагам бульон и всичко, което ми мине пред очите... и става тихо.

Капак, тих огън и така, докато изври. Понякога ми се налага да добавям вода, защото месото казва, че иска още... Случва се. Понякога всеки има нужда от една студена вода, дори прасетата с цвят на фъстъци.

По някое си време всичко е готово или поне това непретенциозно ястие, което при нормални обстоятелства може да отнеме дни за приготвянето си, но историята помни... Правила съм го за 19 минути..., казвам ви го с интонацията, с която бих ви казала: направих го върху пералнята...

Яжте докато е топло. Желязото се кове тогава, а и гладна мечка... знаете... Само един съвет:

Това, че сте научили рецепта за свински котлети, не ви гарантира, че ще приготвите добре агнешки такива. Освен това..., готвенето е като секса, но не може да го замести. Най-много да ви го „върже”... в кърпа.

 

гергана ексивел, очаквам рецепта за пътпъдъци в розови листа ))))))

първо за фазани, че тъкмо се изучих как се скубят ;)))

За свинското има за какво да го забраняват някои религии!
Не се препоръчва за болни хора от повечето болести!
За предпочитане е рибата и птичето месо /осбоенно от пъдпъдъци:))/!
Поздрави Гергана!