Ще го сравняват с кълнове от леща и нанизи от изсушен тютюн,
ще се прекланят и ще обвиняват, невидимият Него в драмата човешка.

Ще мине лято, като всяко друго. Порочно ще съм влюбена през август,
до януари ще намерим време да си кажем: сбогом.

Все някога ще се науча да заспивам, да пия и да се присмивам.

Фалшивият ми смях ще се разбива в сградите,
в прането на съседите ще обеси и вероятно привечер ще се завръща на фона на романтика от шест подгревни свещи.

Малиновите залези, компотените изгреви от мене ще остане епикриза.

Все по-разумно е да бъдеш смахнат, а най-разумно е да си изобретател.
Обичам лятото и скромните му оправдания,
примесени със проявления на нежност.

Все някога ще се науча да забравям, да не завързвам възли и да шия.

 

 

че изгревът може да е компотен.
Сигурно след това денят е мармаладен?:)

От компот - мармалад трудно ще стане, но поне няма да се измре от жажда ;)))

"Обичам лятото и скромните му оправдания,
примесени със проявления на нежност."

Много ми хареса сравнението.
Поздрав!

има смисъл, само когато са криле. :)

как го правиш?? В твоите редове,почти винаги откривам себе си;)))