Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.07.2012 15:23 - С любов (за писането) и омраза
Автор: gerganayancheva Категория: Изкуство   
Прочетен: 5699 Коментари: 9 Гласове:
6

Последна промяна: 26.07.2012 15:32

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Писането е... Има хора, които пишат, има и такива, които четат (слава на Бог). Факт: Напоследък пишещите сме повече от четящите. Забелязвам, че се пише поезия, масово тя звучи като: „Ти си роза, ти си крем, ти си щастие за мен…”, понякога звучи като:  „ Да пукнеш, дано, гадняр такъв!”. Да, любовната мъка е способна на всичко… Нямам намерение да съдя и оценям, не ставам за критик. Съвременните автори, които след време ще се наричат „класици”, ще стигнат до портретите в училищните стаи и без мое съдействие! Друга ми беше мисълта…, както обикновено:

 

Как се пише? Кога се пише? Какво е муза? Кой изяде вдъхновението? Защо по-лесно се пише в три реда сълзи, отколкото в тристъпен ямб?

 

Пише се лесно. Отваряте „уърд” документ, засядате, слагате си слушалки и „пускате” „Заклинание” в изпълнение на Лили Иванова, представяте си, че сте на покрива на висок хотел, блок, търговски център. Светът ще се завърти до десет, максимум петнадесет минути, а вие ще си представяте как политате от сградата в посока райграс-ът долу. Ако, сте нормален човек, казвам само, ако, то би следвало да се натъжите до безкрай от този собствен акт на финалност във взаимоотношенията ви с материалния свят, което да доведе до безпаметна патетичност, епохална чуственост и съвършен напор на слово. Дори да не успеете да създадете нещо, което напомня Есенин, със сигурност ще напомняте онова прощално писмо, което се размята из интернет пространството и е собственост ту на Маркес, ту на някой друг. Не се престаравайте, дори да ви се струва, че си заслужавате наградата за поезия „ Кингсли Туфтс”, не е така. Тя обикновено се връчва на автори в средата на кариерите им, а кой мери къде е средата, аз не мога да ви кажа..., обаче, пък, дават добри пари, ама вас не ви касае. Вие сте млад, току що разгърден поет, какво ви дреме за американските практики…?!? Забравих да кажа: сложете песента на „рипийт” и поне три пъти опитайте да „вземете” високите в края на припева.

 

Пише се по тъмно. Съдя по себе си, колкото е по-тъмно, толкова по-мъдра ставам, а колкото по-мъдра ставам, толкова по-често сменям „Заклинание” за „Позови меня”. Писането по тъмно е също практично. Не мога да чистя банята в два след полунощ, поне не ми се вижда интересно, за сметка на това, ако през деня съм го правила, то неминуемо, погълнаните количества „Доместос” са си казали своето и освен мъдра, ставам и нелогична, а липсата на логика е особено важен момент в писането. Това, че сте писател не е оправдание, банята си е баня. Също, желая да акцентирам върху един ефектен елемент от „пейзажа”: ако, възнамерявате да използвате шапка тип „барета”, като допълнение на авторската ви същност, използвайте ролка с лепящи хартийки, за да я почиствате. Защо смятам, че баретата ви ще се изплеска, ли? Често си представям как нося барета, която удрям в земята, като израз на дълбоко възхищение пред таланта ми…

 

Ненавиждам думата „муза”, звучи ми като име на супа, а аз супа мразя, даже таратор не обичам. Обаче, доста по-умни от мен хора, преди доста време, са казали, че на онова, което ни тика и бута към словоизливане и себеизразяване, ще му викаме „муза”. Та, музата обикновено е жена, така поне си мислех доскоро, защото колкото и да се ослушвах, не чух ни един колега, който да говори за „муз”, а аз рядко изскачам със собствени твърдения по отношение на терминологията. Та, тя е нещо специфично, нещо, дето ни го има, ни го няма, но е доказано, че по-добре за самото писане е да „го/я няма”, тогава се раждат великите мисли и още по-великите произведения, както и всички най-нови модели клетви, псувни и девизи.

Вдъхновението е като сбирка на анонимните алкохолици, всички знаят, че е за добро, но на никой не му се навлиза в подробности, за него не е нужно да сте се сгодили или развели, за да достигнете до прозрение и най-вече до думите, които да го опишат. Естествено, не пренебрегвам моментите, в които пишем водени от будна съвест, от социален, политически, икономически, религиозен проблем, водени от залези и изгреви, от чайки и ферми за щрауси в Родопите. Да не забравяме общото понятие „Природа” ! Много често, то навлиза далеч в дебрите на литературата, може да ви докара дори диалог с кафява мечка, тогава си спомнете, че „Мечо Пух” е вече написан и не плагиатствайте! Лошото на вдъхновението е, че както се появява, така и изчезва, гореизложеният момент с почистването на санитарни помещение е доказателство: варовиковите отлагания по кранчетата на мивката могат да убият всеки душевен порив.

 

Негативните емоции (лъжат, че се пише „емоций”), тъгата, разочарованието, срамът, болката, са далеч по-продуктивни от щастието и пеперудите в стомаха. Сами по себе си, пеперудите са също негативни, но, защо никой не си дава сметка, каква е тази липса на въображение? Представяте ли си, що за гадост би представлявал рояк крилати в непосредствена близост до бъбреците  и другите органи? Няма значение какво е провокирало тъгата, ако искате бързи и достатъчно завладяващи резултати, то следва да се концентрирате върху всяка сълза, пролята през последните десет години от живота ви, но, ако сте прекалено млад, например на шестнадесет години, моля, не ни занимавайте с колики и трудно пробили кътници!  Имаме си по-сериозни и лични тегоби! Това последното, междувпрочем е един от сериозните стълбове на съвременната „литература”, слагам кавички, за да не засегна хората, които реално се занимават с литература: собственото нещастие е по-сериозно и по-нещастно, дори от гладните деца в Сомалия, съответно: по-достойно за описание. В това няма нищо лошо! В крайна сметка, дори Ромео, дори Жулиета, са плод на Шекспировия личен проблем, така да се каже, защото…, мина времето, когато вярвах, че ги е създал, за да ни докаже, колко вредно е да се пие течност от малки и съмнителни бутилчици.

 

Каквото и да ви говорят, за писането се иска любов. Формата й не е от значение, както е без значение към какво или кого я изпитвате. Иска се и омраза, плътна, задушлива, лепкава ненавист към системата, обикновено, писателите изграждат строен списък от норми и порядки, които недолюбват, срещу които се борят и често остават неразбрани, което пък е най-важното, защото колко оригинален и възвишен може да е човек, ползващ се с всеобщо разбиране и одобрение? Трябва да ви е гадно. Трябват ви комплекси, като на комплексарите и комплекс от качества, като на спортистите, за да успеете. Що се касае до речников запас, този на спортистите ще ви сърши много добра работа. Съвсем не на последно място по важност: членувайте в съюзи. Докопайте се с всички сили до група от съмишленици, за да сте категорични и последователни в оплюването на другите авторски организации. В случай, че нито едно съществуващо сдружение не отговаря на тъй светлата ви персона, основете свое собствено. Трябва ви интрига! Писането си е писане, когато ви задават въпроса, ще казвате: „Правя го от страст по самия разказ, от личната ми потребност да се изразя!”, после, докато никой не гледа, може да издраскате с пирон колата на колега, пак си е изкуство, к’во се пулят...?!? Не спирайте да призовавате към човечност!

 

 

Последни уточнения и ви остявам да творите:

Вие сте автор. Обществото тренира толерантност за ваша сметка. То ще прояви разбиране към всяка странност. Опитайте се, обаче, да уловите онзи тънък момент, който, минавайки край ушите ви, ще звучи като: „Тря съм пиян, за да го чета тоа!”.

Още нещо, казах ви за баретите, ако обаче смятате да използвате като аксесоар и лула, цигаре, наргиле, обикновена цигара, цигара без филтър, пакетче семки, съобразявайте се, на никой не му пука за пожълтелите ви пръсти и зъби, но все повече хора се интересуват от чистотата на парковете. Алеите са идеални, ако ще се суркате по корем в посока на луната, за да дирите вдъхновение, а кошчетата са за отпадъци и за неуспешните ви литературни опити, но вие такива няма да имате,  така, че...

 

Най-хубавото на „таковато” писане е, че опира единствено и само до собствена преценка, няма кой да каже, че еди как си е „правилно”, най-много да се намери кой да се смее.

 

P.S.

Веднъж, така бях увеличила Лилито и така се бях вживяла, че като запя „Почерни я, моя мъко, бял ден да не знае...”, клавишът с буквата „Л” от клавиатурата стана странно независим от всички останали. Поуката е следната: пазете си клавиатурите, освен, ако не възнамерявате да използвате мастилници, пера, пирографи, клечки и тави с пясък.




Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Така,така....
26.07.2012 15:41
съвети!
Мх!
Чукча не е читател,чукча е писател!
цитирай
2. kalin8 - Привет!
26.07.2012 17:23
Това съм преминал вече...
Но, благодаря за припомнянето!
Б.
цитирай
3. gerganayancheva - :)
26.07.2012 17:30
Б., преминал си? Искаш да кажеш, че се лишаваш доброволно от удоволствието да ходиш с барета??? :)))))
Поздрав!
цитирай
4. kalin8 - Привет!
26.07.2012 18:46
Имах предвид следното:
http://www.proza.ru/2011/02/23/1950
Поздрави!
Б.
цитирай
5. gerganayancheva - :))))
26.07.2012 18:56
Добре, добре ! :))))
цитирай
6. rubsy - ох!
26.07.2012 23:44
Това,имам чувството,че лично до мен е писано..
Знам,че не е;))
Преди няколко дни написах мило (по моя преценка) стихче на гаджето,залепих го за вратата, за да може да се прибере с усмивка в 2 и 30 през нощта,след нощна смяна и то подейства;))
Ходеше усмихнат 2 дена след това,радостен,че някой му е написал нещо в рими хаха.
Доволна от това,реших да го постна тук,получих куп минусчета и двойно повече пожелания никога повече да не сядам на компа и да не пиша,придружени с цветисти изрази и сравнения..
И не пиша вече,мъчно ми е..
Влизам заради теб,да чета блога ти, защото те харесвам много като писател.
Благодаря за увлекателни разказ;)
цитирай
7. gerganayancheva - rubsy :)
27.07.2012 00:04
наистина, не го написах за теб, то е ясно, че не го пиша до никого конкретно..., обаче, ако мнението ми може да има някаква тежест: виж какво пише най-отдолу, пише, че писането е въпрос на собствена идея и преценка, ако твоята идея е накарала мъжа до теб, да се усмихва два дни, то аз лично ти свалям барета :) и ти казвам, че си по-добра от всеки пишещ, защото имаш чувство, което си успяла да изразиш и човек, до когото е стигнало, а в този смисъл: ти си с най-широката аудитория и с най-многото "+", независимо какво казват останалите, те нямат никакво значение, мъжът, стихчето и пространството са си твои, ще си правиш каквото си искаш с тях! Пиши, когато ти се пише, всички сме писатели, без значение какво мисли "критиката"!
Поздрави! Много ти благодаря!
цитирай
8. анонимен - Пропуснала си да споменеш, че всяка ...
27.07.2012 15:44
Пропуснала си да споменеш,че всяка критика на посетените от МУЗА:):);)води у тях до изводи,че ДУШЕВНИТЕ ТИ ХОРИЗОНТИ СА МАЛКИ.Край!Както и да отричаш и увърташ
това е-липсва ти духовност!
Някакви препоръки за справяне с този казус?:)
цитирай
9. gerganayancheva - Здрасти,
27.07.2012 18:17
анонимен, не разбрах много добре, какво искаш да ми кажеш или попиташ, доколкото схващам, смяташ, че ми липсва духовност? Дано не греша, така ли е?
Във връзка с духовността препоръки нямам, то е като да имам препоръки към ДНК-то ти, няма какво да се направи... Но. Що се касае до моя собствен дух, имам да кажа само едно: Аз дух имам. Такъв дето е духал и са го духали - силен дух! :) Поздрав!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gerganayancheva
Категория: Лични дневници
Прочетен: 478259
Постинги: 155
Коментари: 436
Гласове: 1591
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031