За разлика от мен, прескъпата ми сестра, Маргарита I-ва и Последна, истории има, нищо, че сподели с мен по-голямата част от работата около плажа. Дефакто и нейните разкази ще са по-скоро спомени от някой си работен ден. Обаче! Попитайте я, къде е „най-чистата вода”, попитайте я, защо „слънцето е вредно след 16 часа”, попитайте я, „Къде има сърфисти?”, ще ви каже... Едва ли цялата истина, но поне ще се сетите, че зад всеки отговор се крие по едно лято и по един мъж, удостоен с поне едно нейно усмихнато и неподражаемо: „Го-о-лям идиот!” Тези разкази ще са повод за луд смях и след сто години, когато ще сме си все така млади и психично отклонени, но ще стигаме до плажа посредством телепорт...

След края на Лято 2009,

обстоятелствата, звездната карта и съдбата ми се промениха. Определено към добро, не се оплаквам. Само дето заживях леко дистанцирано от солените брегове... Развих напълно осъзната и желана пристрастеност към Бургас, морето и неговите трудови хора. Съпругът ми твърдеше, че трябва да имам хоби и лични занимания... Готово! Имам си! Верно, не съм мома, не съм и младоженка, не съм сърфистка, не съм човекът, който затваря дискотеките, но пък има още „хляб” в мен, хляб, нафта и никотин, достатъчни, за да ме правят устойчива на трафик, жега и непрекъсната детска обсада от вида: „Мамо, мамо-о, мамо-о-о...!!!”

Първа и Последна дели с мен и тези времена, дели всичко, освен дрехите ми без еластан.

Лято 2012

Пристигам в Бургас на шеста скорост, както се казва – пера по магистралата без накисване. Върла жега, върл трафик! На колелото на „Мираж” пререждам всички, изобщо да не ми гледат чуждоземската регистрация, аз съм местна и това си личи! Детето крещи от възторг! Аплодираме  шумно всеки метър нов асфалт, плюя по другите градове и за пореден път обяснявам „Къв красив кмет, бе-е!” Обичам го това място! В Малта имало разкошни каменни плажове..., пука, че ми дреме за Малта!!!

Спирам пред родния ми дом само, за да оставя малката, за да кача Маргарита и одеяла. Отиваме на „джулай морнинг”, за пръв път ни е!

Ядем на плажа в голяма компания, после спим, малко силно казано, но все пак правим около 500 снимки на рядкото явление „изгрев” и после се прибираме с вид на препили и изобщо всякакви. Водим детето и баба му на плаж,  ние сме съвестни майка и леля, недоспиването не е пречка. Изгарям като бутерка, поради заспиване на шезлонга. Събуждам се и тръгвам за Варна, понеже съм адски ангажирана и завладяна от мисълта, че все някога трябва да се дипломирам в онзи университет! Естествено, че и там подремнах за не повече от четири часа, а на сутринта цъфнах в учебното заведение с вид на делова, но изтощена русалка. После естествено се върнах в Бургас.

Имаме плажни рокли, имаме мазила, имаме очила, имаме шалове, шапки, пояси, възглавнички, бутилки с вода, солети, списания, книги и куп други приспособления! Имаме и деца! Както казваше една икона в преподаването на география: „Завижда ми!!! Щото съм била балерина и ИМАМ МЪЖ !!! „ Ние сме бургазлийки, ние не казваме „отивам на море”, ние сме си у дома! Държим се леко арогантно и трайно нахакано, позволяваме си почивка само в колата и само по време на движение, когато, слушайки ВАЖНИ и емоционално натоварени песни, бием главите в страничните стъкла от мъка.

Избрали сме един плаж, недалеч от града, достъчно див и достатъчно облагороден. Някакви момчета са се заели с поддръжката му тази година. Много сме доволни, както от постиженията, така и от момчетата, всеки ден ги обсъждаме, даваме им акъл от дистанция и си мечтаем за поне един работен ден, ама да е в разгара на сезона, да е 200 градуса по Целзий, да е такова мъчително и напрегнато, за да се докажем като самите повелителки на плажните барове и ресторанти! Няма как да стане...

Изпробваме всякакви варианти, появяваме се с деца, без деца, с приятелки, с роднини, сами, всякак. Не може да се каже, че будим особен интерес, а и нямаме такава цел, прекалено сме ангажирани с гигантските си мисли и вътрешни терзания, които са подходящи за летния сезон, някак естествено е, да се гърчим и сумтим, докато другите видимо се забавляват или поне така ни се струва. Нямаме представа какво мисли по-специално персоналът на този плаж, който бързо се превръща в маса от познати физиономии. Докато в един ден, получаваме комплимент от заведението – порция диня в симпатична пластмасова купа, усмихваме се и благодарим, без да се правим на възхитени, това е само диня все пак... Малко по-късно от съседния чадър, господин на средна възраст, част от средно шумна компания ни черпи с кайсии и средно едри сливи... В миг става ясно какво мислят околните за нас, мислят, че сме гладни!  

-          И сега-а-а, специален поздрав за всички посетители, изпълнение на 100-те каба гайди-и!!! – сестра ми в поредната си подигравка към мен.

Изправям се с възглавницата, която опитвам да спадна и стискам под мишница за целта, наистина приличам на гайдар, вероятността да припадна от смях е 50%, другите 50% са в полза на далеч по-смущаващ акт в следствие на усилено хилене.

Маргарита носи плажна рокля, която прилича на расо..., ако изключим златистите орнаменти по предницата си е живо расо... „Навивам” я, да венчае някого, но нямаме подходящи кандидати. Миг преди да си тръгнем, забелязвам двойка, която се целува във водата!

-          Ето, това са идеалните кандидати и без това вече консумираха връзката си!!! Отивай, Мего-о!!! Доплувай до тях и като приближиш достатъчно кажи: „Водни годежи”, добър ден!!!

-          Тц, почвам ги направо: Скъпи влюбени, събрали сме се днес...

... и това е то...

Мда..., горещите плажни хитове, купоните и безбройните компании, явно не са за нас или ние не сме за тях, няма значение. Факт е, че всеки ден, прибирайки се от плаж, думата „съдба”, съпроводена с едно „ех..”, се споменава поне по три пъти. По какво точно жалеем и какво точно искаме е въпрос, който няма да намери отговор и това лято, освен, ако не се случи чудо, което не е съвсем изключено, защото надеждата, особено моята е първа братовчедка на всички шотландски бойци. Няма нищо обезпокоително. Какво ли съм си представяла, че правят хората  на „почивките” ? Ми..., не знам, аз лично имам огромно желание да готвя миди върху ламарина, ама..., къде ми е ламарината?!? Да не говорим, че единственият мъж в компанията ни този сезон, добър и доказан приятел, категорично забрани да далдисваме под каквато и да е форма...

Все още нямам плажна история, която да разказвам на внуците, а внуците са заплашително близо, ако се съди по желанието на шест годишната ми дъщеря да сключи брак. Убедена е, че ще се омъжи скоро, но само за протокола ни обяснява, че тя е гадже на Яни, обаче Яни я изоставил... Проблемите на жените са едни и същи, независимо от възрастта и сезона. Бившата на Яни и леля й, адски добре се разбират по всякакви „мъжки” проблеми, споделят си и се съветват. Аз пускам Глория Естефан за пореден път, после пускаме Силвия Кацарова, после Васил Найденов и докато се обърнеш големият кораб минал та заминал, а можехме да си бъдем просто женски хипита, които напушено се наслаждават на всякаква музика без нужда от смислен текст... Мисля, че това е всичко, което ще мога да кажа по въпроса с юли месец 2012 година, що се касае до събитията от южното черноморие. Той току що бил започнал, така ми казаха... Ми..., какво да направя? Някои неща изглеждат доста обнадеждаващо, а свършват потресаващо бързо... Нищо, предварително съм простила, а и август идва. Всеки има право на поне една поправителна морска сесия.