Прочетен: 1612 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 27.04.2012 19:59
Плюя на всичките им изисквания! Плюя с риск да се окаже, че го правя срещу вентилатор! Кой си ти, кажи ми кой си и с кое право, ще искаш от мене да съм друга? Премерена? Нямаш толкова голям метър, вярвай ми! Обрана емоционално? Не съм краставица, какво като са ми кръстили сорт? Потайна, завоалирана, загадъчна? Не-е, аз съм от тези, които, когато излизат, за да купят хляб, о Боже, казват: „Излизам за хляб!”, а не „Имам да свърша малко работа!”. О, да, и това, кой си ти, че ще определяш труда и усилията ми като „малък жест” ??? Вдигнат среден пръст е малък жест, не моята същност!
Плюя на цялата им сложнотия, обърканост и стрес! Кой ти каза, че ти си единственият човек на света с проблеми??? Откъде знаеш колко и какво ми коства да съм вечно на линия, винаги усмихната? Нима за мен времето е безплатно, нима спира, за да ме чака? Смеете се на сериалите, но напишете по едно благодарствено писмо на Изаура, защото именно тя ви подшушна, че има такова чудо като: „Чувствам се объркан!”. Много филми гледате, много, а да не говорим, че се научихте и да анализирате, и да се страхувате, и да се предпазвате, и да „предпазвате”. Мерси за тази загриженост, мерси.
Плюя аз на това ми ти право на избор! Право на избор имат онези, които правейки го са в състояние да понесат последствията. Ако, тази моята натура, се окаже една проста нива, обаче защитена от „Натура 2000”, а ти се окажеш фадрома, която си избере да мине през мене и да ме направи на ошав, то тогава виновна съм аз, че съм легнала като нива, а не съм се изправила като планина, обаче ще си платиш, щом ти е кеф да мачкаш глухарчета, а не да си маневрираш из сметищата! Ясно ли ти е?
Плюя аз на собствената си обнадежденост! На наивността, на добротийката и на човечността. За каква се помислих, бе? Ще да прощавам някому недотатъците, за да може егото му да поникне като райграс, та да ми задуши после теменужките... Край. Иначе казано : инаф!
Обаче, както винаги има едно „НО”! След осемнадесетия ми рожден ден, годините за мен не значат нищо, аз всяка година ставам на осемнадесет! Няма да се променя, единственото, което ще правя е да трупам активи за моя сметка, не се тревожи, Мъко Ненагледна. Аз може би съм този, който при това положение на наличен позитивизъм, би следвало да спре да подскача срещу теб като проскубан петел, но ти пък си този, който би следвало да порастне, а не просто да остарява. И още нещо, що се касае до това, че плюх върху себе си! Нали знаеш, че ако дойдеш и наплюнчиш вафлата ми, аз повече няма да я докосна, но ако си я оближа сама, то това няма да ме спре да я изям... после или някога?
П.С. Ще ме прощавате за безразсъдно похарчената плюнка, дали щеше да ми се получи по-стилно, ако псувах?
Прозвуча ми като тост.
Супер се е получило, понеже ми се струваш искрена.