Приятел като теб за мен е чест, не просто удоволствие.

Човек, за когото никога не направих голяма жертва. Знаеш, че бих.

Човек, от когото не поисках голяма услуга. Но знам, че е готов на нея, всякога.

Приятел като теб се намира случайно.

Така, както се случи с нас. Не съм чакала.

Едва ли някой се е обзалагал. Просто така е трябвало.

Приятел, като теб, за мен е отговорност, не просто нечие присъствие.

Когато дълго те няма, когато мълчим на всякакви теми, аз знам, че си там.

Щом се върнеш всичко започва…, откъдето е спряло.

Приятел, като теб, няма нужда да знае, къде съм била, стига само да се завърна жива.

С човек, като теб, не се налага да питам, какво ти тежи, просто знам, а не знам откъде.

Не възлагам на теб собствените си надежди, просто ти вярвам.

Не очаквам да ме утешаваш, разчитам само на истината ти.

(... и на поне един килограм сладолед против депресия или уроки..., пука ли ти?)

Не бих наранила, за да те предпазя, но ще дойда, за да ударят и мен с теб, ако е писано.

И ако всеки е обречен да се лута сред слепи, бих отворила очите на тези около теб, за да те видят.

Благодаря за дребните услуги, нали най-важните неща се събирали в малки кутийки?

И.., ако мога да допълня:

Чуеш ли ме да хлипам, доловиш ли подсмърчане, препоръчай ми капки за нос, не хуквай веднага... на всеки се случва (намигам).

От мен съжаление не чакай, не съжалявам даже за тесните си обувки, как по дяволите да съжалявам за теб?