Ще ти липсва, но все пак ще живееш.

Ако, дори и без него, през ръка се засмееш,

ще ти липсва сърцат уличен смях,

но все пак... ще живееш.

Какво, ако нямаш дясна ръка?

Ще ти липсва, но все пак...

Ще се подписваш с лява, милиони правят така,

ще ти липсва здрависване здраво,

но ще живееш, някак и с право.

Какво, ако нямаш капка от „онова”...,

от което те свива понякога вляво?

Би дал доброволно: преден зъб и дясна ръка,

Всеки смях и всякое право...

„Все пак” не важи за Тогава...