Нашите шест (6) :

Родих я с операция. Баща й присъства на раждането и не припадна.Всички бебета ревяха като съдрани, ден и нощ, смучеха биби и имаха огромни коси. Ние не. Нито едно от трите. Различна.

Тя е свръх социална от първата си минута. Роди се в един ден с една Еленка и сука от майка й, защото така се наложи... Първата и проява на разбиране към мен...

Живеехме в хотел, когато ни изписаха от родилния дом реших, че няма логика да й кажа „Добре дошла у дома” и да визирам това място..., затова я заведох в ресторанта ни. Сложихме кошчето върху една маса, сервитьорите се разплакаха от вълнение. Мисля, че тогава предизвика масов фурор за пръв път. Немски туристи й пишеха мили пожелания върху подложки за бирени халби.

На тридесет и някой ден я заведохме на гости в Бургас. Оттогава си знае, че аз и леля й сме на предните седалки, тя е отзад. Слушаме музика и пеем. Нарича ни „злите сестрички”.

Израстна в ресторанта, понякога спеше в сервитьорския офис, караше паяк между масите, после „миеше” с маркуч терасата, ядеше пясък и познаваше абсолютно всички, а това бяха много хора... Не можеше да седи, но плуваше в морето. Не обикна нито пюре, нито каша, нито мляко, нито нещо бебешко. Обикна пържена илария и млечна салата с много чесън.

После, на 3 (три) без един месец отиде на детска градина за пръв път. Умирах от ужас, че може да плаче и да се страхува, не бях познала. Оставихме я и седнахме на една пейка пред градината, аз и татко й. Изпихме по 3 кафета и изпушихме по кутия цигари. Една учителка ни беше забелязала от прозореца, дойде и каза: „Госпожо, защо сте още тук?” Тогава разбрах, че тя наистина няма никакъв проблем нито с разбирането, нито със социализацията...

На три и половина се оказа, че е намерила един брой на „Плейбой”, който грижливо е скрила под гардероба в детската си стая и го разглежда при удобен случай... Вечер изнасяше червен пластмасов стол на терасата и „пушеше” солети в компанията на едно Барби и едно гумено бебе. После се подстрига сама и надупчи едно надуваемо легло с милион карфици, това са всичките й бели, за които пряка вина и отговорност нося аз.

После ресторанта го нямаше, но на нея и остана абсолютната мания по хотели и заведения, която всъщност имам и аз. Обича да пътува и да поръчва безалкохолно мохито, да яде суши и особено джинджифила, много се надявах да я науча на това и успях. Идеалният пасажер. После откри новата си детска градина и куп таланти, за които не подозирахме. Първата любов и приятели, за които сигурно ще си спомня винаги. Изпя „Облаче ле бяло” , „трудна е, но пея с много мелодия”, така каза.

Странна е. Сериозна и компетентна по всякакви въпроси. Един ден ми донесе лист хартия с думите: „Виж какво пише тука”, отворих, пишеше: „Гошо”. Не знам кой е Гошо, но това беше първото, което тя написа. Искаше да ми разказва истории за Разпването на Исус (религиозна е). Казах й, че не е хубаво името му да се споменава напразно, тогава тя го замести с това на Левски и имахме една доста... особена притча. Без всякакви обяснения от моя страна, когато застана под паметника на Бенковски, изпадна в див възторг и се поклони десетина пъти. После ми се разсърди, защото имах наглостта да твърдя, че Копривщица е горяла...

Тя е хубаво дете, като всяко дете. Дребна, устата, мила, забавна, малко свидлива, много идейна, енергична, позитивна... всякаква. Все още спи с мен. Мислех, че е грешка, че трябва да я науча на обратното, но... Има ли смисъл? Много скоро ще си мечтая за същото и няма да ми се получава. Ето, струва ми се, че беше скоро, белегът понякога ме наболява, а тя вече ми обяснява, че слънчевите очила са аксесоар, ревнува Яни от Мимето и бърка идеалната смес за палачинки... Това са 6 години, не е някакъв майтап...

Цвета, убедена съм, че един  ден ще си ми благодарна, задето не пратих снимката ти на нито един конкурс (както аз съм благодарна на баба ти, задето никога не ми купи „лъскав” клин), задето не те заведох в нито едно телевизионно предаване, вярвам, че си личност, а не танцуваща мечка. За сметка на това, когато танцуваш пасо добле в празненства на детската градина, аз викам и аплодирам най-силно. Ще се гордея с теб, както се гордея днес, по един и същи начин, даже да получиш Оскар, дори да станеш продавачка в селска бакалия. Както дядо ти  ми казва: „Простил съм ти всичко възможно в деня, в който си се родила.”

Честит Рожден Ден, Цвета! Нека Силата бъде с теб!

Мама