Ще умира по една изречена дума,

А с нея и сегашното Мен,

Като въглен посред най-лютата зима.

После, надявам се някога,

Ще пукне най-китната пролет,

Ще се завърне... – онази с красивия тен,

Която изчезна по време на полет.

Дъждът ще измие стъклата ми сиви,

Ще се разпенят кайсиите в цвят,

Вероятно ще видя лицето ти в някой

И ще обичам пак целия свят…