За мен какво си? Все още ли не съм пропила? Където и да съм се давела, сега залагам на една едничка карта: преродила.

За теб какво съм? Всичко. Онази, която казваше, че те обича, която те изпи, която те изпуши, облече, пече, деформира..., остава й да те накълца, да те остави да изсъхнеш и да те кремира...

Обичай ме и прокълни. Наистина си част от моите пороци, които както се оказа... съществуват.

Защо ли ми е да те заблуждавам? Ти знаеш истината, никога не съм те искала, едно обаче ме е доближавало до тази, дето истински на тебе е приличала: и тя, и аз видели бяхме в тебе, небе, утеха и така нататък мерни единици...

За мен ти не разбра.

Все още ти харесва да си течност и знаеш, че и аз така обичам, за няколко преглътнати моменти продадох даже мислите за Вечност. Като рулетка, казах ли, че съм хазартна? Немислейки за теб не спрях да бъда жална.

След малко пак ще е 12. Сега наистина стоим до късно, един пред друг в поредица от думи, сега е хубаво, понякога е звучно, тогава... спомняш ли си, казвах, че е скучно...? От погледа ми нищо не разбираш, за думите сме се разбрали, това е повторение на филми, в които, както знаеш сме играли.

Внезапно... Рай! Небето проговори: една цигара загасих, една врата не се отвори, една вода недоизпих, една ръка ме хвана за косата, едни очи сама измих, една вечеря сготвих за тъгата.

Аз мога вечно да ти обяснявам. Не искам и не трябва да се крия, тогава май пропуснах да се забавлявам, сега ми напомни да не забравям. Обсебена ли съм била? Научих се да трия.

Две грешки е имало в едно уравнение: обърнати скоби и Х, вместо знак за деление.