Чувства не прося,

нямам нужда от милостиня,

Видях ръцете ти празни,

Това ми стига,

За да си тръгна.

Нали така са ни учили?

Нали в това вярваме,

Че някъде някой,

Пази за нас най-светлата част от душата си?

Не бях посрещната като благословия,

Сама аз благославях,

Не бях изпратена като принцеса,

Сама си налагах и се изправях.

Видях ръцете ти празни,

Студени и свити в юмруци,

В такива ръце замръзват

И най-топлите думи...

Парче от мокър вестник си имал за мене,

Навместо копринено покривало,

А аз го прегръщах и го целувах,

Изписах по себе си, че те обичам.

Ръцете ти празни видях на разсъмване,

Това ми стига,

За да си тръгна,

А бих останала и бих се върнала,

И бих простила, и бих прегърнала...

Ако юмруците твърди,

Видя за помощ разтворени,

От мен има много за взимане

И още толкова, толкова топло за даване...