Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.10.2011 10:40 - Леви лачени обувки
Автор: gerganayancheva Категория: Изкуство   
Прочетен: 3182 Коментари: 2 Гласове:
10

Последна промяна: 17.09.2013 19:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Минавам през ежедневието ти, като дим от цигара, издишан на около километър, покрай белия ти шкаф, покрай жълтите ти стени, които може и да не са жълти. Пропивам в дрехите ти, усуквам се около врата ти, облизвам ухото ти и изчезвам, като пулверизирана с антитабак. Лакираните ми къдрици не траят дълго, разликите по тена ми  избледняват, аз съм първото дръпване от всяка цигара, после съм пепел от всеки фас, аз съм дупка в мокета на любимата ти кола.

Ти си евфервесцентна таблетка, която шуми в устата ми, чийто странен вкус ме кара да си мисля, че съм опитвала и по-добри течности, но пък тази ме прави здрава. Минаваш през езика ми, спускаш се в гърдите ми, а по-късно излизаш през носа ми, но тогава вече е  късно и само се усмихвам. Такава съм.

Небето притъмнява, един дъжд лети към мен все едно съм голямата му любов, все едно никога досега облаците не са се срещали. Чистачките хвърлят вода, а капките превръщат насрещните фарове в звезди. Мирише ми на гъби, даже ги чувам как никнат, а сме потънали в трафик и график. Всяко четиридесет километрово отклонение води в леглото ми.

 

Не съм виждала чаршафи с месеци, само сънувам как падам от небето и на забавен каданс хвърчи перушина,мекият  пух на милион оскубани гургулици, нищо, че сме в сезона на едрия дивеч. Ние сме бракониери по природа. Нямаш нужда от билет за да отстреляш душата ми.

 

Ашладисала съм лимон с круша, скъпи, нали ти е ясно, че нищо няма да се получи?... Така казаха. Захарните конфети, които сега изригват ще се стопят и чувството на провал ще се завърне, както се завръща всеки щъркел без дефект – победоносно. В крайна сметка, дори да чуваш гъбите, няма как да ги береш, ако не умееш да ставаш по тъмно. Настръхнала съм от лактите нагоре и от коленете надолу. Вратът ми се сковава, стомахът ми също. Органите ми членуват в профсъюз с идеална цел: да ме довършат. Подсъзнанието събира багаж, но няма дрехи, само купища леви лачени обувки. Тръгвам.

 

Вали, вали... Не заключвай, ще мина.




Гласувай:
10
0



1. kaprizna - "Минаваш през езика ми, спускаш се в гърдите ми, а по-късно излизаш през носа ми..."- ха-ха хем е смешно, хем не е...
10.10.2011 11:19
"...един дъжд лети към мен все едно съм голямата му любов..." - оригинално мислене...много ми допада...
Поздравления, Гергана!

http://vbox7.com/play:ma0b2c43
цитирай
2. injir - Metaforichno...
10.10.2011 22:47
Metaforichno...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gerganayancheva
Категория: Лични дневници
Прочетен: 388504
Постинги: 155
Коментари: 436
Гласове: 1590
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930