Прочетен: 3921 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 28.09.2011 22:56
Просто дъвчи.
Без да забравяш, че зъбите могат да болят от всичко.
Не ме питай, защо правя нещата, които правя.
Учи се.
Без да имам претенциите на преподавател.
Най-лесното на този свят е да удариш.
В масата, в лицето, в сърцето.
Тъжните песни се запомнят по-лесно, думите се влачат и попиват.
Не вдигай ръка.
Без да е нужно да ти напомням, че ще съжаляваш.
В сезонът на неделите е хубаво. Да кажем: много хубаво.
И като питам: Колко?
Отговаряй: Много.
Без да ме питаш, защо ме е нямало, къде съм била, кога ще се върна.
Неделята е такова време: за бонбони и завръщане.
За дефектни съждения и ефектни изработки...
Някоя неделя ще изскоча от собствената си кутия и ще се върна.
Завинаги или за една нощ...
Тогава няма да има значение.
И като попитам: Кога?
Отговаряй: Винаги.
Ще вържа косата си. Аз не оставям следи.
Следите са за тези, които не разбират от геодезия.
Аз ще направя магистрала.
Най-трудното на този свят не е да си добър.
По-трудното е да поискаш да си такъв.
А.., добрината се меси лесно, като шоколад ...
в съотношение 60:40.
Неделята е такова време...
Сезон за магистрали, безсрамие, безвремие, безударност...
Сезон за влака, който караш.
Сезон за онова, което онези, които не разбират от геодезия, биха нарекли : Любов.
може да не знаеш думите на текста но не е важно това.
мълчи, когато се давя в порои от думи и ме прегръщай, когато казвам знам, че не обичаш такива неща.
когато ти кажа, че пера килими, ми купи кутия с целувки,
наричай недели всичките ни четвърци
и въпреки, че знам
че не съм алфата и омегата на живота ти
ми подари книга на име Любов.
( събрала си всички зрънца на нара, Янчева, не искам 8 см от косата ти, достатъчно е и една кутия брауниз )))))))))
Ден за "безделници"). Но не е такъв. На този ден "втасват" бонбоните.
