Не мога да преценя кой от двамата е по-проблемен в момента, дали Мечо Пух или Малкият Принц. Едно е сигурно : адски са вървежни. Имам чувството, че популярността им расте право пропорционнално с тази на Facebook, което е нелепо. Социалната мрежа си е един недонос, един пъпчив младеж на фона на Мечо, роден през 1926 година и на Принца, който е видял бяла хартия през 1943... Работа се състои в следното (акординг ту ми): Мечо и Принцът са си еднакво популярни и еднакво мъдри откак се помнят, те проблем нямат – вечни са, почитателите се множат, „Дисни” си бълва продукция. Проблемът е наш: оказа се, че да цитираш посредством „Гугъл”, да ръсиш мъдрости като чубрица връз несъщестствуваща „стена”, е толкова възвисяващо, рейтингово и възхитително, толкова модерно, че въпросната дейност се подреди в челната тройка на задължителните за всяка хубост невиждана условия: екстеншъни, цитати, wc- сесия... Социалната мрежа определено събуди едни неподозирани интелекти, съживи едни позамрели духове... Нали не е нужно да споменавам, как накара куцо, сляпо и сакато да скандира : „Обичам те сладОрано”, „Един живот живея, ко ми пука аз съм от VIII-ми „Г” „ и т.н., и т.н, и т.н... ?
Думата ми щеше да бъде за Мечо Пух. Истинска мания, истински бум... Какви са причините да се случи това? Как може диалогът между мечка, магаре, прасе и тигър да се окаже така хитов? Имам усещането, че съвсем скоро марката на А.А.Милн ще затрие марката на Джон Пембъртън и тогава..., ами тогава хаосът ще тържествува, а на Мик и Дик Макдоналд няма да им остане нищо друго освен да измислят някое ново меню с мечо месо...
Плюсовете на Мечо:
Той е мечка, а мечките са симпатяги.
Той е дебеличък, а дебеличките са добрички.
Той е жълт, а жълтото е лудо.
Той е от плат, значи се пере лесно.
Той обича мед, а идеята за меда е ... ми някак медена.
Той е леко глуповат и не се фука.
Той е душата на компанията.
Той е материално осигурен – има си къщичка.
Той е лидер: командва банда животни, също текстилни.
Той е креативен веселяк.
Как да не го „лайкнеш”?
И най-важното: казал е някой неща, които макар и до голяма степен нелогични, са му подсигурили принципното одобрение и балотаж, на който да се яви срещу Малкия...
Недостатъците или иначе казано: Какво пропускат потребителите!
Това мече разчита на медиен образ, изграден върху чаровната му муцунка, която на пръв поглед е непорочна, но на втори.. Замислете се! Г-н Милн го създава за дете, но после сам признава, че Мечо не е чак толкова за деца, а по-скоро за детето във възрастния, което ме навежда на мисълта, че при контакта с възрастното, мечката не би могла да остане неопетнена и неминуемо в привиднтата й мъдрост се крие доза лицемерие, в наивните действия – подмолност, а защо не и меркантилност...? Тая мечка се е купувала и продавала десетки пъти, докато попада в ръцете на г-н Дисни, който от своя страна я облича с червен т-шърт и я превръща в индустрия. Как може индутрията да е одухотворена? А..., от друга страна как може одухотвореното да стигне до „Facebook” ? Посредством индустрията. Извинете, г-н Дисни.
Обаче, мисълта ми нямаше идея да прави задълбочен анализ на произведението, предисторията и развитието му в годините. Аз съм впечатлена от един конкретен факт: хора, които до вчера не притежаваха в репертоара си дори някоя българска поговорка, днес цитират Милн и Екзюпери, Шекспир и Уайлд, Коелю и Букай, като стой та гледай... Това явно ги прави щастливи, но по-интересното е, че се наблюдава една феноменална нова самозаблуда: щом имам на стената си цитат от „Мечо Пух”, значи съм оригинален, щом имам от Оскар Уайлд , значи съм умен !
Какво ви пука за книгите, за мириса на печатарско мастило, за знанията и въображението? „Гугъл” цитира , пее, пише, превежда..., както казва един приятел: „Кому е нужно да знам как се пали огън, нали имам интернет...ще прочета!”
Реално погледнато, проблемът наистина не е в Мечо Пух, нито в Кристофър Робин, нито в Кенга... Същите са просто превъплъщения на различното и доброто. Стоакровата гора е идеалната проекция на вече съществуващия свят, голямата разлика е това, че там всички са добри, едно малко момче и неговите приятели, едно мече „с много малко ум” и неговите мъдрости, всъщност идеите на таткото на момченцето... „Winnie the Pooh” се появява на бял свят почти по действителен случай, защото един баща, обръщайки вниманието си към сина си, успява да види какво го вълнува, какво обича, как играе, към какво се привързва, а под „действителен” имам предвид, че и мечето, и другите животни, и гората са съшествували реално като предмети и места в живота на момчето Кристофър Робин, което също не е просто някое измислено момче... Големият проблем май се крие точно в това, без да мога да съм категорична и без да съдя, само смятам, че времето, когато забавлението се е изразявало в прочитането, а защо не и в написването на хубава книга е „произвело” един вечен образ, самият първообраз на по детски чистите доброта и дълбокомисленост, а времето, в което интересни и важни са само мегапикселите, ще остави след себе си безброй снимки с гримирани детски муцуни на фона на евтина китайска санитария ( аз също не съм застрахована). И още нещо: цялата работа е в това, че дори да наизустим всички популярни цитати от книги, дори да „лайкнем” всички бездънни в смисъла си фрази, пак няма да успеем да бъдем цели, защото не можем, защото времето и хората са такива, както казва сестра ми : „половинчати”. Липсата на усещане за нещата, вкусът към храната, виното, поезията, дрехите, ритъмът, музикалността, добрата езикова култура, правописът, кирилицата, изобразителното изкуство, вкусът към фотографията, ако щете..., това са неща,които не можеш да придобиеш посредством „пост”, това се нарича възпитание... Тенк ю, мамо.
Но..., няма нищо лошо в харесването и в шегите с популярната мечка. В крайна сметка да наизустиш няколко фрагмента от книга е по-добре, отколкото изобщо да не предполагаш за съществуването й. А социалната мрежа помага, помага да се изразят онези, които може би няма къде другаде да го сторят, помага им да се изявят, да добият популярност и самочувствие, няма значение, че често бъркат бъркат „copy-paste” с реален опит и знания. Има само няколко важни неща, които струва ми се мога да кажа, не да призовавам, само да „споделя” с приятелите си: Мечо Пух е сложна материя, пластове и пластове психология, които не съм компетентна да коментирам в дълбочина, само усещам, че огромността му не е случайна и Уолт Дисни няма заслуги за нея, той има заслуги за популярността и сладурската анимация.
Живейте си живота, бъдете от VIII –ми “Г”, бъдете страхотни, успешни, самотни, разделени, влюбени, бъдете руси, гримирани, татуирани, бъдете почитатели на всичко, което ви харесва и ви кара да се чувствате щастливи.Никой няма право да ви съди, бъдете добри и се позовавайте на проверени източници, а какво по-проверено от Световната Класика...? С една дума: цитирайте! И да не ви пука J ! И една молба: направете си по-евтина ноктопластика, спестете и си купета поне едно копие на „Мечо Пух”, по възможност с оригиналните илюстрации...
„Щом се чува жужене, значи някой жужи, а единствената причина, която знам да жужиш е, че си пчела. А единствената причина, която знам, да си пчела, е че правиш мед. А единствената причина да правиш мед е, че аз го ям”
мноу хубуу, или както казват руснаците (когато опитват да говорят френски) "Риспект"...
Все пак, добре, че е потребността ми да чета :) и... "Липсата на усещане за нещата, вкусът към храната, виното, поезията, дрехите, ритъмът, музикалността, добрата езикова култура, правописът, кирилицата, изобразителното изкуство, вкусът към фотографията, ако щете..., това са неща,които не можеш да придобиеш посредством „пост”, това се нарича възпитание... Тенк ю, мамо."
Усмихнат ден, Гери и време за тананикане! :)
Evilyosha, данке и на теб , усмихнат ден и от мен ( понеже днешният я кара на приключване, ползвай, утре ;)) )
