Прочетен: 2721 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 06.09.2011 01:44
В същото време някой ме пита дали съм романтична... Романтична ли съм и ако да, как да го обясня, кое ме прави такава? Случвало се е, да, била съм... Бях?!?
Веднага провеждам онлайн проучване. Какво е „романтик”? Някой разпадат думата на съставки и изскачат няколко версии, други изказват плахи предположения, несъмнено има и категорични, аз от своя страна забраних да се говори за море, звезди, луни и т.н ефтинджоси.... След няколко минути, през които рискът да се задавя от смях нарастна до 76 %, имаме резултат: Романтичен е човек, който непременно си носи фотоапарата, за да снима как от Ропотамо изскачат косатки, които евентуално се премятат по залез, задължително след референдум и човек, който колкото и да иска, не успява да се въздържи и все пак си купува евтина луна, която за разлика от "стийм мопа" не обира косми, но пък на кого ли му пука?! Не и на романтика!
И все пак...? Аз съм ли или не съм?
Аз, в качеството си на принцеса и няколко други неща, смятам, че традиционната романтика е зад борда, вън от модата, аут, нещо подобно на Слънчев бряг... Верно, че там е фрашкано със шведи... Традиционни романтици ли са шведите и шведската тройка от кога е класика?!? Така, явно аз не съм била традиционно романтична, нито тенденциозно такава и то никога... ( сестра ми казва да се въздържам от употреба на „винаги” и „никога”)... С Емилия заседавахме по темата, аз яко ритах за р. Ропотамо, според мен там е меката на романтиката, имам някакви неизживени стремежи. Емилия каза, че в последно време комбинацията от Ропотамо + Луна е толкова евтина, че дори консервата „Ропотамо” е по-скъпа... От тогава, представете си, се шегуваме с луната, сякаш луната ни е виновна, това е адски нелепо, но много уважаваме теорията си, което ни кара да си измисляме още какво ли не, за да я защитаваме.
Повярвайте, традиционната романтика и романтици, те са подли! Те са нещо като „Шанел” на съдбата, винаги се харчат!
Най-романтичната ми представа ( в компоненти):
Печени тиквички, гевюрцтраминер, прясно маркиран асфалт, лек шум от лагер, малко компот, малко пудра захар, нафта с добавка и наръч сухи клони, които са за икебаната, от която после да ме боли...
Уважаеми романтици, направете място на тая вашата пейка, щото идвам! Аз съм романтична, каквото ще да става! Ще проявя разбиране, ако един-два сезона играя резерва, ядосани сте ми..., много плюх по залезите над морето...
Преди да приключа с тази извънредно логична емисия, позволете да разтълкувам за вас собственото ми определение за „романтичен”. Усещам, че ми е важно да го сторя:
Човекът с фотоапарат символизира слонската ми памет. Паметта е важна, понеже, после, ако ви питат сте или не сте нещо си, трябва да има архив. Ропотамо си е Ропотамо, то не символизира коя да е река, то си е родното място на преоценените свалки и по тази причина...нали. Употребила съм образа на една популярна парочистачка, за да ви наситя с усещане за полезност и практичност. Романтиката е полезна, колкото мужик корен, ако не и повече, а, ей ме на... „Пу!” ми кажете! Освен това е нужна доза коректност, ето защо съм признала, че уредът „романтика” не събира косми. Космите са един от малкото дефекти на „уреда”, тях си ги скубете сами от главата, театрално ги разпръсквате по брега на реката и после сами си ги метете с обикновена метла! Кой страдал – страдал, природата не ви е виновна и не бива да се замърсява.
Концентрирам се и си спомням всичко! На Ропотамо не съм стъпвала. Обаче веднъж вместо букет ми донесоха малко китайско... А после, още по-веднъж, ми подариха цяла торба с тетрадки и химикали, което може да не е много екзотично, но... бях длъжна да се похваля... Това е. Скайп името съм го объркала, май има шанс да се излекувам.
P.S.
Образът на косатката идва да покаже, че понякога, особено вечер, изобщо не знам какви ги говоря.
Обичам ви.
Гера