Ще бъда там и ще гледам съдбата, живота, утрето, миналото, както и тебе, през чаша гевюрцтраминер. Със специфичен наклон на главата и леко присвити очи, не за друго, а само защото, наполовина е пълна чашата, а кондензът по залез адски блести. До колене ще нагазя в морето, без да повдигам тая шармантна до лудост пола, понеже както всички и аз съм добре запозната с това, че същественото е скрито на пръв поглед, обикновено под точно такива шармантни до лудост поли. Ще бъда там, точно както и когато е писано, Глория Естефан, независима и свободна от собствената си националност, ще се носи, имам предвид – ще звучи. Ти си свободен, може да сбъркаш отбивката, с две думи, не идвай, ако толкова много тежи.

Отивам, за да играя на табла с времето, отивам, за да спечеля и само защото... няма никакъв смисъл, ако спре да боли. Раните, личните рани, са бутоните „старт” на Вселената, как иначе би ни напътствала? В този смисъл – натискай.

Ще потанцуваме салса над водораслите, ще се целуваме ( „както преди” е идеалната рима) като за последно, после ще гледам като на изпит в небето, за да ме лъжеш, че знаеш имената и параметрите на всички звезди.

Ще бъда там, за да рия и бягам подобно на кон през пясъка, да ми се веят къдриците, да ми падат презрамките, да ми пресъхва устата, да ми засядат думите в гърлото, значи, не като кон, като последния кон по тия земи.

Отивам.

 

Ще бъда там и ще гледам съдбата, живота, утрето, миналото, както и тебе, през чаша гевюрцтраминер. Със специфична болка в краката и сополивата кърпа на купища дни. Обаче сядам, да си допия с тъмното, както и с тебе, както и с тебе, нали? Ти си свободен, можеш да сбъркаш отбивката, но после обръщаш  и се връщаш, логично... Нали?

 

Утре или някога ще скъсам всички листи на календара, ще счупя стрелките на всички часовници, на всичко, което отмерваше липсата ми. Твоята или моята, на кого ли му пука? И друг път съм виждала как се търкалят портокали, как се фалшифицират изгреви, как се продават тристайни мечти. Ще бъда там, без хапчета против повръщане, без идея да забравям дори. За един танц над водораслите, за долнопробно натискане, за целувка с език, за обща цигара, за двеста и петдесет грама спомени, за едно сърцебиене и няколко плоски шеги.

 

Юда, ние играем  на карти с Нея, визирам Вселената, цепим, раздаваме... Тя е размахала скобелник, прашка... Върви я лъжи.

Янчева, знаех си, че ще изтанцуваш и тоя танц

,, ...dvesta i petdset grama spomeni...,, Pozdrav!

Ваше Величество, издавала ли сте на хартия?!?

издавала съм :) казва се "Станиол4е от дъвка" :)

Бих искал да те запозная с някого...
http://doriana.blog.bg/
Б.

System X- Registar &#174;- Mast &#1093;&#1091;&#1084;&#1072;&#1085;&#1080;&#1090;&#1072;&#1088;&#1077;&#1085; &#1087;&#1088;&#1086;&#1077;&#1082;&#1090; , &#1089;&#1098;&#1090;&#1088;&#1091;&#1076;&#1085;&#1080;&#1095;&#1077;&#1089;&#1090;&#1074;&#1086; &#1085;&#1072; &#1083;&#1077;&#1082;&#1072;&#1088;&#1080; &#1080; &#1089;&#1087;&#1077;&#1094;&#1080;&#1072;&#1083;&#1080;&#1089;&#1090;&#1080; &#1074; &#1086;&#1073;&#1083;&#1072;&#1089;&#1090;&#1090;&#1072; &#1085;&#1072; &#1048;&#1058; . &#1062;&#1077;&#1083;&#1090;&#1072; &#1085;&#1072; &#1087;&#1088;&#1086;&#1077;&#1082;&#1090;&#1072; - &#1087;&#1088;&#1077;&#1074;&#1077;&#1085;&#1094;&#1080;&#1103; &#1085;&#1072; &#1073;&#1086;&#1083;&#1077;&#1089;&#1090;&#1080;&#1090;&#1077;, &#1087;&#1088;&#1077;&#1076;&#1072;&#1074;&#1072;&#1085;&#1080; &#1087;&#1086; &#1087;&#1086;&#1083;&#1086;&#1074; &#1087;&#1098;&#1090; . <a href=http://x-registar.ru>симптомы герпес</a>