Имам огромни червени криле... и дълга шия, в следствие на огромни зелени очи.

Под мене е пепел, виждаш ли?

Разнесена пепел от прегорели върбови листа, с които не можеш да свиеш сарми, но какво от това?

Вчера ли беше, повтарях : Обичам те!

Плюех пяна, вдигах вълна, косите си скубех, павирах улици и носех покъртително дълга пола?

Помниш ли как съм рисувала с фарове, после с пастели, после с ръка, помниш ли как те научих да дишаш: без въздух, а не под вода?

Имам ръце, чуваш ли?

Имам внушителни сини ръце... и огромни стъпки, в следствие на разбити от теб колене.

Над мене е мляко, казах ли?

Заквасено мляко от  обезумели малки кози, с които не можеш да имаш бъдеще, но какво от това?

Утре ела, да те черпя залък: Обичам те!

Имам рецепта за бяла халва, зелени обувки, впечатляващи шансове и вече прошарена дълга коса.

Да ти припомня с какво съм лекувала раните, как съм целувала кални стъкла, как се научих да спазвам дистанция и да те крия в онази пола.

Имаш сърце, знаеш ли?

Ползва се лесно, ето така: удар в ляво, удар от дясно, стискаш зъби, размахваш крила.