някоя вечер, ако пак завали.

Ще изтрия грима и няма да тичам,

ако някога пак завали.

Ако отново вали ме изчакай,

 някоя сутрин, ако слабо ръми.

Ще си сложа жилетка и няма да викам,

ако някога пак завали.

Постели ми бели чаршафи,

налей ми чаша вода,

в най-високата стая, в най-дълбоката дупка,

стига само навън да вали.

Не подавай ръка, не здрависвай,

не целувай, не намигай дори,

дай ми конец от най-старата кръпка,

стига само навън да вали.

На очи да ти гледам, на ръка да ти пиша, ако някога пак завали...