Скъпи Принцеси,

 

Животът като цяло не е това, което беше до скоро, начинът, всъщност той си е все един и същ, но ние не спираме да искаме, все нови и нови неща.

Преди години замъците си бяха замъци, придворните пиеха отрова вместо нас, а ония на конете трепеха животни с поне шест глави и то без всякаква причина, животът на принцесата се усложни в момента, в който тя сама пожела да слезе от кулата. Нека ни! Животът  загуби своята приказност, което ни кара все по-често и все по-дълбоко да заседаваме по въпроси, които в други случаи биха предизвикали незначителни исторически събития, като например някоя война, за разкош кръстена на някоя дето се е взела твърде насериозно. Сега обаче възелът се стяга, цялата вълшебност в очите ни и две трети от блясъка в косите ни висят на косъм, косъм, който като гледам не е мой, а може би е конски, но все пак е косъм, молете се конят да не страда от пърхут...

Принцесите се „прецакаха” една друга, защото някоя подби цените и най-невъзмутимо размени мечата кожа пред камината за съдомиялна.

 

Скъпи принцеси, не разчитайте на прекалената ми сериозност, нито на дълбоката ми загриженост, както ми се струва, че обичам да казвам : и гащите, и коланите са си ваши – вържете ги! И моля, отнасяйте се с уважение, както към вашите, така и към чуждите, защото те са важен бушон от огромното табло на живота ви. Не бъдете преднамерени, нито злонамерени, бъдете просто нащрек. Бъдете твърде усмихнати и осъждайте строго всяко вяло ръкостискане, защото истинските принцеси може би не боравят сръчно с вертикален стан, но умеят до болест изкуството на: „Добър ден!”.

Мили момичета, не забравяйте, няма начин да се харесваме до една, всъщност никоя овца в стадото не предполага за съществуването на останалите овце, но пък изглеждат категорично, пресичайки вкупом магистралата...

 

Глава 1

 

Как станах принцеса

 

Аз съм принцеса и това не подлежи на обсъждане, защото съм го чувала от устата на мъж и защото съм чела всички приказки, и защото „Принцеса” е състояние на духа, а аз дух имам, такъв, дето е духал и са го духали... силен дух.

 

Научете се да готвите боб. Интересен факт: Познавам няколко принца, които по една или друга причина са прекратили законовото си съжителство с определена принцеса, всички до един говорят за боба, който е готвила тя, даже като бях малка чух един чичко да говори така... и си го помня, и винаги си купувам шарен фасул от сергиите в Бачково... Какво се оказва? Бобът е нещото, което не може да се заличи от ничие сърце, вкусно сготвеният боб е спомен, копнеж, символ на уют, говорейки за него, принцовете съжаляват, изпитват угризения, желаят обратен полет може би... Научете се да готвите боб, но не забравяйте: докато са с вас и ядат от боба ви, говорят за този на майките си, после ядат от този на майките си и говорят за вашия... Това не е съдба, а долна интрига.

 

Принцесата е преди всичко личност с права, някой вродени, някой по презумпция, някой придобити, а други извоювани, изнудени или купени.

Принцесата има принципи, а правата й позволяват да изпада в безпринципност.

Принцесата е свободна, да говори, да пее, да се гримира силно, да се облича леко, да пие обезболяващи, да яде сладко, да куца, да хълца, да пуши, да плаче и се смее, да не зачита и да благоговее.

Принцесата е красива. В собственото си огледало и в това на паркиралите наоколо коли, красотата й е непреходна и също неподлежаща на обсъждане. Всеки, който не харесва принцесата и смее да го заяви, може да прибере принцесата в дома си, за да я скрие от останалите, щом тъй силно вярва, че би могъл да направи нещо велико за човечеството и при това е готов да се пожертва.

Принцесата няма възраст, но би могла да удостовери такава, посредством документ за самоличност, по всяко време и пред всеки, особено пред онзи, който възнамерява да я сготви, та затова пита, за да знае все пак какво време да й отдели за увиране.

Принцесата е добронамерена. Беси и коли, но само, ако прецени.

Принцесата има целулит, бъбреци, далак, дясна и лява сърдечна камера.

Принцесата е добра майка, ако е станала такава, още нещо, което не подлежи на съмнение, ако все още няма дете, то тя със сигурност знае, че когато то дойде, тя ще се прояви.

Принцесата е човек и има слабости. Обикновено те се изразяват в гризане на нокти, силен рев, склонност към напълняване, леко рядка коса по майчина линия, лоши оценки по математика и някой други дреболии.

Принцесата няма пороци. Цигарите й отиват, слиза, ако е пила и винаги се обажда като пристигне, хазартът не я привлича.

Принцесата познава поне един футболист, ако не познава, то със сигурност знае какво е футбол.

 

Това може да продължи уморително дълго и щеше, ако не бях сигурна в края:

 

Принцесата умее да чувства и казва : „Обичам те!”... и не би го спестила... на никого.

 

Аз съм принцеса и това не подлежи на обсъждане поради ред причини и заради това, че бих могла да видя лимузина дори не в тиква, дори в наполовина изгнилата зелка в на баба ми градината...

 

Глава 2

Преди да стана принцеса нямах авторски парчета и правех кавъри на Пепеляшка...

 

Пепеляшка е добра изпълнителка от миналото, останала в историята с хита „Ще чистя, докато ме забележиш”, голяма късметлийка, естествено руса и безкрайно отдадена на каузата си. По нейно време разказвачите раздухваха някаква история, доста сълзлива, как тя чистела, триела и миела, докато доведените й сестри се контели и сваляли някакъв принц, който пък си падал по мадами с малки ходилца... Светска история, ама и жълта, явно и тогава са си имали проблеми с медийните образи.

 

Скъпи принцеси, няма нищо лошо в добре подредения дворец, то си е маниер, ама и въпрос на обща култура, много знание и мъдрост има в етикетите на почистващите препарати и няма нищо смешно. Много сексапил има в кухнята, а колко ли още в баня без следи от котлен камък...? Тривиална тема, момичета, всяка вдига пара и с нея почиства безупречно дори следи от восък... Наливаш си водичка от чешмичката и бегом с менците да плакнем, досадно...

 

Една принцеса от Тутракан настоява да си свалим розовите очила и да си признаем, че тоя килим не сме го прали от лани... Признаваме с половин уста и цялата болка в коленете.

Принцесите са добри в леглото, добри в кухнята, добри в плетенето, добри в кърпенето на чорапи с пробити петички, Принцеса се грижи за всичко! И изобщо не тежи, и изобщо не търсим помощ, както казах придворните си заминаха заедно с дамите на Рубенс, ама те... затова така се бяха заоблили, от бездействие. Обла и бездействаща или ръбата с дископатия?

Няма такова нещо, мили дами, запретнете кринолина и вземете да прекопаете, пребоядисате, пренаредите, преперете и пребършете тук-там, това е единствената гаранция, че ще пребъдете във всички смисли на това някак абстрактно понятие или поне не бихте се изложили, ако по късна доба някой принц реши да се вмъкне в кулата ви.

Според съвременни проучвания, домакинската работа повишавала нивото на стрес и кръвното налягане... Принцесите обичат силни усещания и адреналин, практични и икономични са, набавят си ги чрез слалом с подочистачка и миене на стъкла от външната страна без обезопасителни въжета.

Отричането на домакинството като великолепна част от съвременния бит е недостатък на някой жени, за наказание те никога няма да бъдат произведени в чин принцеса. Причината е проста, животът си има правила и едно от тях гласи: „Не прави секс и трохи върху килим, който не можеш да изтъчеш или изпереш сама!”

 

Темата е неизчерпаема, точно колкото домакинската работа, изпадам в безпринципност при мисълта, колко версии би могла да има, колко оплаквания. Един съвет : използвайте обезмаслител за фурна и хвърляйте първите три води на боба.

 

Преди да стана принцеса смятах, че съдбата включва бягството от родителската крепост и препускането на бял кон с принца, след няколко авторски компилации осъзнавам, че принцът препуска в посока собствената си крепост, в която с трепет ме очаква чисто нова автоматична пералня, а това си е... съдба.

 

Глава 3

 

Кой ходил на бал, ходил... Принцесата се омъжи

 

Обичам тая ми ти свобода в западноевропейските приказки, обичам тая ми ти липса на ориент, това ми ти право на избор. Там нямат уговорени бракове, хареми, глави се режат, ама примерно щото се епилираш с магическа пръчка, а не заради някаква си обезчестеност..., ами то с тия балове ден през ден..., каква ти чест, какви ти 5 златни гроша?!?  Приказна история, приказна, после как няма да станем принцеси, ще станем много ясно, ще идем да се сгодим, ама по собствена воля, за някой, който преди това ще се е избъхтил по девет баира, за да разбере на десетия, че като е тръгвал си е забравил зарядното за телефона, ще го обичаме много ясно, как няма да го обичаме...

Балът, като проява е всъщност първообразът на „FaceBook” , събрали се принцесите, кършат тела, принцът избира, кани на танц..., айде моля ви се-е..., та това си жива покана за приятелство, после в градината на двореца там под арките от гюл, после седни малко тука на тая пейчица, после дай да те цункам, после ходи разправяй, че си сменяла водата на фонтана…

 

Защо се омъжват принцесите? Дали, защото без принц няма истинска корона или защото им доскучава? И защо принцовете обикновено са от далечно царство...?

„Дзън, дзън”, сигнал от смс в принцески телефон, смс-ът: „Баща ти е крадец, откраднал е най-голямата звезда в небето и е направил теб”, принцесата усеща, че трябва да го награди за този му порив, за тази романтика, за тази..., мисли до другата сутрин и решава. Решението в смс: „Качи се на коня и ела, ще се омъжа за теб”...

Смс от принца, същия ден към обяд: „Ама аз, аз... такова, ако искаш да се чуем по-късно...?”,

смс от принцесата в секундата след това: „Абе, момченце, качи се на коня ти казвам и ела! „

 

Три дни и три нощи хоро се вие пред дома на принцесата, принцесата – доволна, омъжена! Принцът леко смутен, обаче принцесата доволна, до степен, в която трудно да различава магическа пръчка от мотовилка, доволна, самодоволна. Без мерки, без теглилки, без стъклени пантофи, без 100 години сън, без каквито и да било усложнение.... Лек полет, принцесо!

 

Някой принцеси се омъжват заради огромния натиск, който бива упражняван върху тях от други принцеси, демек едната като се омъжи, другата няма да седи да блее баирите. Някой принцеси се омъжват, защото например притежават малко панелно царство, а представете си принцът притежава царство с вила и три крастави коня с избили гарнитури, ама тя принцесата да не е монтьор, тя си гледа бройчицата, чист оборот... Принцесите се омъжват ВИНАГИ,  няма вариант за принцеса стара мома.

 

 

Бракът на принцесата е:

 

ВИНАГИ успешен, семейното щастие е рецепта, тъй проста за принцесата както яйца на очи. За яйцата ще говорим повече в някоя друга глава.

ВИНАГИ основан на любов.

ВИНАГИ уютно свит в покоите на прекрасно почистения дворец.

ВИНАГИ разтърсван от бурни (положителни) емоции и невероятен (положително) секс.

 

Бракът на принцесата НИКОГА НЕ се:

 

Разпада, ако не е Принц Славен, то ще е Принц от Кюстендилско.

Уморява, Принцесата няма да намери покой, няма да Го остави да гледа празно.

Отдава на рутина. Принцесата ще направи симпозиум пред кухнята си и ще организира техно парти за 3000 гости пред спалнята си, но няма да си трае и няма да скучае.

Дължи на случайност. Принцесата има цели и ги преследва, и ги преследва, и ги постига. Идеалният брак е ниска летва за Принцеса, Принцеса иска вселенско космичен брак...

 

Няма значение от колко далече идва Принцът, веднага след пристигането е длъжен да забрави пътя наобратно. Бракът, който ЛОГИЧНО следва..., той няма да се вмирише на пържено, защото Принцеса пържи в студенопресован парфюм и ВИНАГИ  еExtra Virgin.

 

Глава 4

 

Яйцата, както споменах, са безкрайно важна брънка в живота на Принцеса, дали защото от тях започва този същият или защото е много готино да ги чупиш с една ръка, яйцата са поводът, и продуктът, и резултатът...

 

Във веригите супермаркети се продават всякакви яйца.( последното изречение звучи гордо). Та яйца от S до XL. Принцесата не купува яйца, тя си има кокошки, които да й ги снасят, а според зависи от принцесата, една средностатистическа кокошка би могла да се обучи, дори да ти ги носи след снасяне. Това се прави само в случаите, когато кучето отказва да се занимава с яйцата и на кокошките им се налага сами да си бият печатчетата за срок на годност. В печата върху яйцата има код, Принцеса е умна и знае какво значи той, но за пред вас...

Какво по дяволите и за Бога, означава кодът, отпечатан върху яйцата?

Има номер и едно L, само някой да не вземе да ми обяснява, че това е „партида”, няма такова нещо. L – от Love, понеже на яйцата много място няма и не се събира “Love me tender, love me sweet, never let me go…”, по тая причина и ред други, като например неплатените авторски права на Елвис, върху яйцата се отпечатва само L. Номерът, обикновено обозначава дата, та тя или казва кога се е пръкнало яйцето или кога от него ще се развъдят кокошчици...

 

Принцеса обича да гадае върху продукти, гадае по яйцата, по сиренето, по това как се захваща киселото мляко, по камъчетата в ориза, Принцеса има обяснение за всичко, както за това защо хлябът пред иконата не мухлясва, до това защо слънцето изгрява от Изток. Последното е много просто, от Изток, значи от към Бургас, а Принцеса и Бургас са синоними.

 

И така достигаме до същността на тази глава – Какво се случва, когато Принцеса се метне на коня и отпраши в добре известна посока. Ако, някой, има желание да попита, защо щом това е темата до преди малко ви заливах с инфо за яйца, отговорът: По никому неизвестни причини и отчасти, за да видят ония от ДВСК, че адски разбирам от животински продукти.

 

Обаче, това прави принцесата след като се повози на коня в период от 3 до 6 месеца, веднага щом болката в стомаха изчезне, а тази в задните части стане нетърпима, това идва да рече, че  е време да се слиза от горкото животинче и да се влиза в кухнята.

 

Принцесата, Кухнята, Бургас и говорящите картофи:

 

Принцеса:

 - Дай сега, да спретнем тука една супа топченца, че аман от „ах, баба ми как готви”...

 

Картофът:

-         Направи му мусакичка, много я обича, като малък майка му така си го свикна и сега не може без мусакичка!

 

Бургас:

-         Мойто момиче, знам за една чудна автогара, продават тънкана билети...

 

Принцеса:

-         Ех, ама като види супата, а после като види бисквитената тортичка, пък като си хапне сладко, пък ще седне вPrinceBook, пък ще сподели с целия свят, че друга като мене няма... Да гледа Данчето от съседния замък, да гледа и да се пука... Ами, аз ли съм виновна, че яйцата й никога не са на очи, ами на некви... Мани я Данчето...

 

Картофът:

-         Като правиш тортата, топкай бисквитките в млечице, пресничко, топличко, че така е свикнал от малък, да му е по-сочничко...

 

Бургас:

-         Ей, секси... Фани да избършеш туй нишесте от колената си, че си заприличала на паста „Еверест”, тури токчетата и виж дали ще хванеш ранния в 6.30...

 

Принцеса:

-         Ся..., какво казваха като се изгориш??? Да се хванеш за мекото на ухото ли, да се хванеш за главата ли...?

 

Картофът:

-         Не че нещо, ама не се прави така бе миличко, като пържиш картофки, ами подсушавай ги, ами сложи солчица в тенджерката, че от малък...

 

Принцеса:

-         Още една дума и скорбялата ти ще тече по стените на кухнята! Още..., само..., една..., дума...

 

Бургас:

-         Виж какво, имам един много мой човек на автогарата, билетът за сметка на заведението и... аре, може и да не се преобличаш...

 

Яйцата, както не веднъж споменах, са важен елемент от ежедневието на Принцеса, от тях зависи както продължението на рода, така и височината на суфлето. Принцеса е непукист по отношение на несполуките, в който и да е план, Принцеса не се отказва, дори застройката й да се пресече, което пак зависи от яйцата...

 

Глава 5

 

Аз съм принцеса и ще си остана такава, дори акари да нападнат матрака ми, дори да кача 15 килограма, дори годините да изкривят лицето ми, „Принцеса” не е героиня от приказка,това е зодията ми.

 

Знаете ли, има жени, има и принцеси, разликата  ли...? Естествено, че има.

 

Моля, не четете това, ако: се взимате твърде насериозно, нямате чувство за хумор, нямате склонност към пълнеене, не умеете да правите разлика между изказване на мнение и диктатура, нямате очи за друго, освен за собствената си вафла, имате късогледство ( тези с астигматизъм да си накривят мониторите)...

 

Жената обича всички мъже, омъжва се и намразва както тях, така и себе си. Принцеса мрази себе си от самото начало, трудно се примирява с недостатъци, омъжва се от голяма любов, а после заобичва всички. Оспорвате ли силата на любовта?

 

Принцесата си има цена и не вижда смисъл в отричането на този факт. Не отрича, защото никога не би си поръчала повече, отколкото може да плати сама. Тя няма нужда от подаръци, добре разбира, че влъхвите няма как да намерят и пренесат нещо по-стойностно от самата нея.

 

Принцесата не би излъгала и не би стояла гладна, за да се хареса някому. Минерална вода с недокосната салата е изкривената представа за класа и стил на жените, не на Принцесите. Принцесата освен това Не умее да изпие литър долнопробна водка, за да докаже на някой нискотарифен принц, че е по-ниска даже от него.

 

Принцеса си купува ментета с ясното съзнание, че са ментета, общата й култура се простира дори до там – различава диамант от пластмаса. Пазарувайки козметика по каталог, принцесата не желае да ви обяснява как това е : „суупер луксозно, то сий бутикуву”

 

Принцеса приема съвети от Пабло Неруда, не че е нещо извънреден, ама когато каза да смеем да се обличаме ярко..., Принцеса го последва. На тениската на Принцеса не пише “D&C”, пише „Daddy`s Girl” от камъчета и брокат, и изобщо, ама изобщо, ама изобщо не й пука как го приемате това.

 

Принцеса има приятелки, естествено, че принцеси. За разлика от жената, принцесата не може да предаде принцесите си, когато са зле облечени им го казва, когато са красиви – не пести думи, когато плачат – бърше сополи и бие шамари, когато се смеят – се смее двойно, когато се влюбват – е там, за да им повтаря : „Всичко ще се оправи, всичко...”

 

Принцесата рискува, без да убива, знае, че вечната обич е мит, не вярва до край, а само до безобразие. Палейки свещи не говори за себе си. Принцеса не е набожна колкото Благой, но знае, че Бог е навсякъде, не само в Рилски Манастир, Бог, в който вярва Принцеса... Той вярва, че тя първо би се справила сама.

 

Детето на принцесата е умно и красиво, като нея и като татко си, то чете романи, танцува балет, има носле като копче и очи по-обли от лешник, мънички крачета и синьо петънце на дупето, като доказателство за „син” произход, Принцеса не говори много за детето си, не го разиграва подобно мечка и не го учи да псува, не би допуснала някой да оценява най-великото й произведение...

 

Принцесата и жената са първи братовчедки, близки, много близки и все пак не сестри. Принцесата си остава принцеса и не се превръща, никога, нито в домакиня, нито в съпруга, нито в детегледачка, нито в прахосмукачка, нито в докер. Принцеса не си лепи етикети с лепило „Рила”, Принцеса си слага лицето върху билборд в началото на града, за да я видят хубаво и да я запомнят, защото..., не защото си струва, защото просто така й харесва.

 

Аз съм Принцеса, въпреки и преди всичко, имам ясно съзнание и тъмни помисли, имам всичко, освен предразсъдъци. Вярвам, че мога да съм щастлива!