Някой носи червения вятър, в който ни радиация, ни ягоди..
Тая вечер видях някой, който умее да маже красиви филии с масло и сладко, прави ги по-красиви от торта за рожден ден, по-изпипани от ръчно правени бонбони, а са само филии, но тайната се крие в бавното, не бърза за никъде, не иска да спи, не иска да тръгва, не иска да не тръгва, не иска нищо, не иска и мен, както аз не го искам, но докато маже сладко си дава сметка, че тази нощ е просто предписана, Господ, както казах се е забавлявал... Той е бавен, хубаво бавен, толкова бавен, чак ухаещ на различност, такова бавно не дразни, не ме провокира, не ме кара да припирам...Тая вечер маже тия филии и ги хвърля някъде зад една ограда, като преди това не забравя да нахрани мисълта ми, за да не се изкуша да прескоча оградата, а аз, аз питам за сигурността, аз искам да е сигурен, че няма да му дожалее и няма да хукне да си събира филиите, а тях... кучета и котки ги яли, тая вечер, зад една ограда, бавно, бавно, в началото, преди да стигнеш „Т”-то...
В края на улица, павирана с бучки захар, там има „Т”-образно кръстовище, на едната страна тръгваш за там, за където „трябва”, на другата страна, тръгваш за там, за където още повече „трябва”, както разбираш, тая вечер е важна, дори да не е ...Както разбираш аз не съм в ръкавите на „Т”-то, аз съм в посока само „обратно”, ако си тръгнал... Виж, не всичко „наобратно” води до драматичен свършек на бъдещето, не всичко...Ами, ако си представим, че съм просто в началото?
Тая вечер не излизам на улицата, тая вечер те гледам, ако ще от това да ослепея, ще пием кафе, после чай, после ще си гледаме в чашата, в тази от чая, и ще си казваме: „ а на видя ли”...светло и чистичко, само няколко прашинки стрита липа, но какво от това? Тая вечер не ме интересуваш, не искам да знам точно кой си и защо не си някой друг, ако аз съм началото..., виж, не е задължително да си края, кой би пострадал от двама, които се правят на начала...?
Тая вечер те гледам... през крив макарон. Утре сутрин всичко ще е постаро му, но тази вечер те гледам, ако ще през дъното на буркан от сладко. Тая вечер оставам при теб и не отивам там, където би трябвало да отида, защото не правя и половината от нещата, които „трябва”. А тая вечер е толкова... хубава, особено мисълта, че още е рано, че има време, особено това..., както и облаците, които все още се виждат... Огромни сиви дъвки...Господ се е забавлявал, дъвкал е..., както дъвчат малките деца, докато свърши сладкото, после плюеш...
Божа работа е тая вечер, но коя друга не е и кой друг би позволил зад една ограда, преди едно „Т”, някой да маже и хвърля филии? Там има хляб, и масло, и сладко, и чай от липа, в чашите от който ще си гледаме, за да видим, че всичко е светло и малко розово, колкото малко розов се получава чаят от липа... А да се хвърля хляб е грехота..., освен, ако не го хвърляш на котките и кучетата.
Тая вечер те гледам, а най-лошото е, че даже те видях, дори през кривия макарон, дори леко изкривен поради дебелината на дъното на стъкления буркан от сладко. Аз съм добър физиономист, ще те разпознавам винаги, щом веднъж съм успяла да видя, аз никога не забравям. Очите ми ще изтекат, но тая вечер оставам, защото най-хубавото от всичко е това, че утре всичко ще е постаро му. Но тая вечер...
Няма да чуеш, че те обичам, защото не те и няма да чуеш, че ще ми липсваш, защото не ще, както няма да те целуна, защото с много преди теб се е случвало, но за теб ще направя аутопсия на тази същата нощ, преди да се е случила, преди да е умряла...от естествена смърт, естествено...
Някой носи червения вятър, в който ни радиация, ни ягоди, само шепа люти чушки на прах, които се стелят върху филии, намазани бавно с масло и мастилено синьо сладко, от какво ли е, няма значение, видях боровинки на снимка, а чилито му отива, на сладкото имам предвид... Видях някой, който не бърза, това е най-хубавото, което някога съм виждала, видях го да хвърля хляб без страх, понеже тая нощ му е предписана в Божествена рецепта, изпълнима само в Божествена аптека, от дяволска аптекарка без образование и скрупули, тя би му причинила всичко...-Помощ, помощ, някой се хили в тъмното пред една ограда... Има още много в тая нощ, много часове, в които нито едно от началата няма да признае, че би искало да бъде края на другото, но има още много от тая нощ, много цигари, чийто дим може би може да скрие онези от Онзи, който дъвче, докато свърши сладкото и както казах се е забавлявал...
