Там някъде в нищото, в онова съвършено безбрежно нищо, там няма значение кой съм. Там съм само човек, в дълбокото синьо никой не може да ме съди. Там никой не ме продава и никой не ме купува, там няма предразсъдъци, там няма угризения, нито пропуснати ползи, нито използвани пропуски... Там съм никой. Съвършен. Толкова, колкото нищото...Без пощенски код...Нима си чувал нещо по-красиво?

 Пътувам в посока нищото, и няма да заспя, и няма да дишам, и няма да ям, и няма да пия, не и преди да съм го стигнал. Когато отново заприличам на себе си, когато в гърдите си чуя моето собствено сърце, ще седна и ще си почина, ще затворя очи и ще те обичам, така както ще ме обичаш ти, както може да се обича само в нищото. Пей с мен. Не се страхувам от песните, които казват, че съм минало, на мен ми предстои да се пръсна в Галактиката. Никой не може да ме има, това не е дарба за всеки. Пей с мен и плувай.

Ти и аз сме звезди в небето на нищото, ти и аз сме полюсите на нищото, разтварям ръце и прегръщам, аз съм почти цял екватор, другата половина я правиш ти. Пей и плувай. Не се страхувам от онези, които не ме виждат, страх ме е от онзи, който ме сънува.

 Там някъде в дълбокото нищо е хладно и свежо, и тихо, и истинско, такова, каквото не е на никое друго място. Там не чувам подигравателен смях, не долавям интрига, там ги няма очите, които ме изяждат, там ме няма такъв, какъвто ме е имало до вчера...Аз съм само човек, какво друг бих могъл да стана? Пей и плувай. Не се страхувам от силните, страх ме е от бездарните слабаци...

 Аз съм прах, ти си малък. Пей. По-силно. Още по-силно. Викай. С всичка сила. В нищото, нищо не пречи да правиш така. Когато пееш силно, колкото мен, заплакваш лесно, както лесно заплаквам аз. И смехът, и плачът, и крясъците, и песните, всички са само вариант на една и съща свобода... Пей. Не ме е страх...

 Там в нищото, в онова съвършено безбрежно нищо, там няма значение кой съм. Там съм само човек и смея да обичам. Не се страхувам и дишам, и съм свободен, и съм истински, такъв какъвто не мога да стана в очите на бездарните. Мен никой не може да ме има, това не е дарба за всеки. Ако това в ръката ми е твоята ръка - пей. Плувай с мен, ще те завлека до дъното и ще те издърпам до повърхността и това няма да значи, че съм твой, но ще значи, че още те обичам, просто не спирай да гледаш в очите ми. Не се страхувай, не и от мен, страхувай се само от себе си и прави каквото правя аз, ако скачам от върха на света... скачай и ти. Пей.

 Запомни думите, това не е текст, после ще те приканя за последно, и когато извикам: "Пей!", или запей, или ме остави да плувам сам, аз съм само човек, какво очакваш да направя:

Аз и ти сме звезди в небето на нищото,
аз и ти за ръце, ние правим екватор,
ако аз съм корона, ще бъдеш ли ствол,
слушай,аз и ти пеем, а звучи като хор...

Пей!

Аз и ти сме звезди в небето на нищото,
аз и ти за ръце, ние правим екватор,
ако аз съм корона, ще бъдеш ли ствол,
слушай,аз и ти пеем, а звучи като хор...