Там някъде в нищото, в онова съвършено безбрежно нищо, там няма значение кой съм. Там съм само човек, в дълбокото синьо никой не може да ме съди. Там никой не ме продава и никой не ме купува, там няма предразсъдъци, там няма угризения, н...

Денят започна…хубаво, така се определят дните, когато се събуждаш на любимо място, пиеш кафе с приятели и се рееш в пространството, било реално, било виртуално…”Рееш”, аз не употребявам тази дума, но явно се з...

Един човек каза, че ако някой, друг човек, получи писмо, от мен, нередактирано, от мен самата, щял да се влюби...
...
Дай ми порцеланова чаша и ще те разплача. Ще сложа инстантно кафе, сухо мляко, течен шоколад, ванилия, захар, уиски, ...

Смокините узряха. Вече капят. Не бях ги виждала с години. Когато миналото лято са изкапвали, мен ме е нямало, не съм събирала. Сега съм тук и ги събирам, в чинии и в красиви фруктиери, а после сядам, гледам ги и пуша, не питам нищо, в...

От всяка мъртва връзка става хубав разсад, можем да си посадим бъдеще. Връзките, през които преминаваме, те не са феникси, не се прераждат, не възкръсват, изгарят и умират, за да не се върнат никога, никога същите. Хората могат да са ...

Знаеш ли...?

Знам, че не ти се говори, но знаеш ли...? Никога няма да те оставя да мълчиш, защото както моята, така и твоята красива вътрешност се виждат само тогава, когато говорим.

Шофирам, аз не шофирам – карам, паркирам, слизам, забравям си чантата, връщам се, взимам я, бъркам копчетата, алармата пищи, успявам, оглеждам се, тръгвам, направо хуквам, ще си повърна сърцето от вълнение. Спирам, уж гледам няк...

Има ли шанс да заприличам на момиче от реклама?
Не.
Обаче нека бъда оптимист, нали цялата работа била в позитивното мислене. Имам някакъв шанс да заприличам на леля Мария, ако тя се брои за момиче..., ама не мисля, че някой я брои за т...

Тогава кифли няма.
Шоколадовите трюфели се топят най-добре.
Какаото не е на прах, какаото е на пясък.

Ако днес ме попитат какво искам, ако някой ми гарантира, че би могъл да сбъдне едно мое желание, аз бих поискала да ме върне година назад. Ако обаче този някой бе дошъл миналата година, аз щях да поискам да ме отведе година напред...

...

Аз трябва да си измия очите и да тръгвам... и без това закъснях.
Как да загубя нещо, което никога не съм имала? Как да се преборя с елементарното желание, как да спра да искам да съм друга? Една и съща книга, толкова много пъти, чета едно...

Ще съмне, после захар ще вали,
бургаските канавки ще преливат,
ще скубя момини сълзи,магнолии, лалета...