Чувства не прося,
нямам нужда от милостиня,
Видях ръцете ти празни,

Какво и колко му трябва на човек, за да бъде щастлив?
Много малко.
Само нечия блага усмивка,

Аз пътеписи не пиша. Не мога да ви разказвам с часове за историята на някой град, не мога да ви кажа къде да отседнете и какво да видите, не мога да бъда разпалена на тема: „В музея видяхме картина, картината е била създадена през...

От онова, което сложи снощи на масата, успя ли да сложиш в сърцето си?
Препълни ли се, сипа ли си сладко, солено и опияняващо?
Накара ли се да си пожелаваш, най-искрено, да си признаеш, че си простосмъртен, че даже да затрупаш хората ...

Дали се чувствам предадена?
Ами..., нямам представа, предполагам, че като мине малко време, като се притъпи болката, ще мога да мисля за предателства.
Дали плача?

Измина още една година, изпълнена с...
Не-е, това не съм го писала аз.

Ден 2
Събуждам се във високо английско легло, насред Германия и си казвам: Ваше Височество, немската действителност Ви отива, родена сте и сте осъдена на нея за следващите поне двадесет дни. Морген!

Ден 1
Твърде е тъмно, за да разбера нещо от Виена, обаче летището им е голямо. Движим се пъргаво към терминала, от който ще летим за Хановер, но колкото и да се старая да бързам има марки, чийто магазини ме карат да се забавям, даже да с...

В началото те бяха само три...
Красиви, чаровни, усмихнати и непременно - с достатъчна доза чувство за хумор. Жени, които не са безразлични към мерките и теглилките, но имат особени предпочитания към цветовете, звуците и жестовете.
Те...

Интервю с кака Цвета. Въпросите задава „майка ти”.

Кака Цвета е феноменална личност, самоопределила се като „кака” на крехката възраст от една година. Твърдението й се доказа във времето, вече цели 5 години, ...

Скъпи принцове, мили менеподобни,
това е само началото! Принцесите, които се родиха в откровени изблици на лудост са на път да се появят на хартия. Благодаря от цялото си принцеско сърце на Еми Цветкова ( скъпа Тутраканска), на Деси Геор...

Пак пише...

Тя все още е такава, каквато ти я остави. Стои в онзи двор с празни ръце и поглед забит в крушите. Крушите вече раждат, тогава бяха измислица, сега варим сладко... Странно нещо, те знаят всичко, тя замръкна, те взеха, че...